Почти всеки е чувал за Иван Павлов - ексцентричния учен, който

Почти всеки е чувал за Иван Павлов - ексцентричния академик, който потвърдил, че можем да накараме кучета да се лигавят единствено като им звъним със звънец, в случай че преди този момент свържат звука с храна.

Да свалиш повече от 100 кг - общественият опит на Nikocado Avocado

Какво е неговото обръщение

В учебниците по логика на психиката тази история се споделя съвсем като занимателен трик - нещо като когато се преструваме, че хвърляме топка на куче и то хуква да я търси, изглеждайки малко глуповато. Само че известната версия на опита комфортно пропуща много мрачни детайлности. Вероятно тъй като би било леко смущаващо учителят да каже на учениците: " Между другото, той в действителност разрязвал гърлата на кучетата. "

Истината е, че методите на Павлов били надалеч по-инвазивни от това просто да следи дали кучето се лигави. Първоначално той въобще не се интересувал от фамозния опит със звука, а от това по какъв начин храната въздейства върху отделянето на панкреатични, стомашни и слюнчени сокове.


За да изследва това, той отстранявал хранопровода на лабораторните си кучета и правел отвор в гърлото им. Когато животното ядяло, храната просто падала през отвора и в никакъв случай не достигала до стомаха. Допълнителни фистули - дребни отвори по храносмилателната система - били свързвани с тръбички, посредством които Павлов събирал и измервал стомашните сокове за своите проучвания.

Но това не било всичко. Ученият даже продавал събраните стомашни сокове като средство против неприятно храносмилане в Русия, Франция и Германия. За да усили производството, той основал нещо като " фабрика за стомашен сок ".

В нея пет огромни кучета били закрепени към греда, а към фистулите им били свързани тръби, водещи към съдове за събиране на течността. Животните стояли под ъгъл против купа с кайма. Кучето започвало да яде, само че храната падала през отвора на шията върху поставка, до момента в който стомашните сокове се събирали през тръбите.


Според описанията от това време кучетата даже изглеждали въодушевени - скачали на местата си преди " хранене ", което продължавало с часове, до момента в който техните стомашни сокове се събирали и продавали. За да не загинат, храната била вкарвана непосредствено в стомасите им.

Въпреки това животните рядко живеели дълго. Павлов отбелязал след гибелта на едно изключително издръжливо куче, което оживяло 10 дни след интервенцията: " Нашето мощно предпочитание да продължим опитите върху това рядко животно бе осуетено от гибелта му в резултат на дълготрайно недояждане и голям брой рани. "

Именно по време на тези проучвания ученият забелязал нещо любопитно. Кучетата започвали да се лигавят още щом видят белия лабораторен халат на асистента, който им носел храна. Дори без храна - единствено типът на халата бил задоволителен.


Това наблюдаване довело до фамозния опит. Павлов почнал да свързва разнообразни тласъци с храненето. Интересното е, че той в действителност в никакъв случай не употребявал звънец.

Вместо това употребявал Metronome - апарат, който отброява темп. Той го пускал малко преди кучетата да получат храна (или най-малко преди тя да падне през отвора на врата им). С времето животните почнали да свързват звука с храненето и започвали да се лигавят единствено при неговото чуване. Павлов нарекъл това събитие " конвенционален инстикт ".

Колко дълго човек може да остане безсънен - историята на най-екстремния опит без сън

Колко устоя Ранди Гарднър

След всичко това - серия от опити, които оказват голямо въздействие върху логиката на психиката и държанието, Павлов остава в историята с доста по-безобидна версия на историята. Версия, в която има звънец, който той в никакъв случай не е употребявал. Вероятно " Къщата на кучешките мъчения на Павлов " просто не звучат толкоз добре, колкото " звънец ", написа IFL Science.